Национален парк “Рила”

Национален парк “Рила” с площ от 81046,0 ха е най-големия от трите национални парка в България. Обявен е през 1992 г. с цел да се съхранят естествените комплекси от саморегулиращи се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, местообитания на редки и застрашени видове и съобщества, както и забележителни пейзажи и неповторими образци на неживата природа.

Паркът е разположен в Рила планина и обхваща безлесната зона по билото на планината и лежащия под нея пояс от иглолистни и иглолистни-широколистни гори, съставляващи около една трета от целия масив на Рила планина.

Релефът на парка е с подчертан алпийски характер. Тук има над 100 върха, с надморска височина над 2 000 м., като сред тях се издига най-високият връх в страната и на Балканския полуостров – Мусала (2925 м). Повече от 120 езера се синеят сред зелените ливади и скални сипеи. Тук се намира най-живописната езерна група – прочутите Седем рилски езера. Те са разположени в едноименния циркус, на различни стъпала и могат да се обходят за около 2 часа. Неслучайно името на планината произхожда от тракийското название “роула”, което означава “много вода”. От тук водят началото си едни от най-пълноводните и най-дълги реки на Балканския полуостров – Марица, Искър и Места, както и много притоци на река Струма.

В Национален парк “Рила” са разположени 4 резервата. Те заемат 20% от територията на парка. 

“Парангалица” (1509 ха) е вторият резерват в България. Обявен е през 1933 година. Името на резервата е останало от минали времена и има гръцки произход. Думата “парангалос” означава забранено, завардено. В него се опазват едни от най-представителните смърчови гори в Европа със средна възраст над 240 години. Височината на отделни дърветата надхвърля 55 м. В резервата намират благоприятни условия за развитие голям брой растения и животни, защитени от закона и включени в Червената книга на България. От март 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати по програмата “Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.

“Централен Рилски резерват” е най-големият в България. Площта му е 12 393,7 ха и обхваща значителна територия около връх Мусала. В него се съхраняват горски, субалпийски и алпийски екосистеми, образуващи уникален природен комплекс – еталон за опазване на биологичното разнообразие в планините на Централна и Южна Европа. Високата му консервационна значимост се определя от уникалната реликтна и ендемична флора и фауна. Многобройни са популациите на рилската иглика, петнистата тинтява, пролетното котенце, българския омайник, крайснежното звънче. Стадата от диви кози са с най-голямата численост в страната. Постоянни обитатели са: мечката, златката, глухара, лещарката, черния кълвач.

Резерватът “Ибър” обхваща 2 248,6 ха площ от северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен. Създаден е за опазване на храстови гори от клек и находищата от реликтни растения и редки животински видове. По северните склонове, над 2000 м н.в. цъфти алпийската роза – един от малкото видове с вечнозелени листа във високата планина. Районът се обитава от над петдесет вида птици, четири от които застрашени от изчезване – скален, царски, малък орел и голям ястреб. Резерватът е местообитание на европейския лалугер – световно застрашен вид.

“Скакавица” е един от малките български резервати. Площта му е само 70,8 ха. Резерватът се намира в северозападния дял на Рила планина, разположен между 1850 и 2050 м н.в. Той е типично горски резерват, в който се опазват вековни гори бяла мура.

Територията на НП “Рила” включва най-защитените от въздействието на човешката дейност горски екосистеми. Най-представителните са от смърч и ела, в съчетание с ендемичната бяла мура, както и на клека. Около 95% са естествени, със средна възраст 90 години. Разнообразието на хабитатите предопределя важното място на парка в европейската екологична мрежа “Натура 2000”.

Богато е биологичното разнообразие на парка. Срещат се около 1400 висши растения. От тях 42 са защитени от закона. В Червената книга на България са включени като застрашени и редки 98 вида, в червения списък на IUCN – 9 растителни вида, а 6 – в Списъка на редките, застрашени и ендемични растения в Европа. Високата консервационна значимост на парка се определя и от богатството на реликтите – 105 вида и ендемитите – 36 балкански и 21 български, като три от тях се срещат само в Рила – рилска иглика, павлово шапиче и рилски ревен. На територията на парка са установени: 282 вида мъхове, 130 вида сладководните водорасли и 233 вида гъби.

Национален парк “Рила” е едно от най-значимите и най-сигурни убежища за планинската фауна в Европа. Тя е представена със 172 вида гръбначни животни: риби – 5 вида, земноводни и влечуги – 20, птици – 99, бозайници – 48. Тук се намират най-голямата популация на балканска дива коза в България, най-голямата високопланинска популация на лалугера, едно от четирите находища на алпийски тритон и едно от двете гнездови находища в България на малката кукумявка. Паркът е една от териториите със съхранени жизнени популации от хищни птици (15 вида), както и защитена територия от значение за опазване на българските популации на глухара.

Уникална е безгръбначна фауна – установени са повече от 2900 вида, от тях ендемити са 242, а реликтите – 244. Това определя парка като важен световен център на формообразуване.

Национален парк “Рила” е значим природозащитен резервоар. В него се съхранява 38% от срещащите се в България растения, 80% от глациалната езерна флора и фауна и 20% от сухоземните гръбначни животни.

Съгласно Закона за защитените територии опазването на природното богатство на Национален парк “Рила” е възложено на Дирекцията на Националния парк. Тя е създадена през 1999 г. като самостоятелно юридическо лице, пряко подчинена на Министерството на околната среда и водите.

Централният офис Дирекцията се намира в Благоевград. За по-добро оперативно управление паркът е разделен на 9 паркови участъка – Благоевград, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Боровец, Бели Искър, Говедарци и Дупница. За информация и насочване на посетителите са изградени и действат Посетителски център за Национален парк “Рила” в Паничище и Посетителски-информационен център в гр. Самоков.

Дейностите в парка се реализират на базата на приетия през 2001 г. от Министерския съвет на Република България десетгодишен План за управление. В този стратегически документ се описва ценността на биологичното разнообразие, конкретните заплахи и начини на съхраняването му. Съществено значение при управлението на Националния парк има неговото зониране. Определени са пет управленски зони: Зона резервати; Зона за ограничаване на човешкото въздействие; Туристическа зона; Зона на сградите и съоръженията; Многофункционална зона. За ограничаване на негативното въздействие върху дивата природа, за целия парк и за всяка зона са въведени специфични режими, норми и условия за осъществяване на дейности.

Национален парк “Рила”, съчетал в себе си богатството на биоразнообразието и красотите на родната природа, предоставя много добри възможности за развитие на различни форми на туризъм. Хижите в парка и мрежата от поддържани туристически пътеки са добра основа за осъществяване на традиционния пешеходен туризъм за многобройните любители на природата. Парка пресичат и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8. Възможности за пренощуване в парка предлагат съществуващите хижи и заслони. На територията на парка са разположени 17 туристически хижи с капацитет около 1500 легла. Освен това са изградени и 4 туристически заслона – за ползване при лоши метеорологични условия. Дирекцията на парка и партньорски организации поддържа съоръженията за безопасност, зимната и лятната маркировка по традиционните туристически маршрути.

Наред с природните дадености, районът около парка е богат с културни и исторически обекти и дава възможност за представяне на местния бит и култура пред туристите. Горещите минерални извори в населените места около парка са възможност за допълнителни туристически атракции и за развитие на балнео и спа туризма. Дирекцията работи активно в партньорство с местните общности около Парка за развитието на устойчив туризъм.

За посетителите със специални интереси като защитени растения и животни, планинско колоездене, конна езда на територията на Националния парк са изградени множество специализирани маршрути, екопътеки, погледни места. Някои от тях са двата ботанически маршрута „Приятели на растенията“ – „Яворова поляна – Урдин циркус“ и „х. Скакавица – водопад Скакавица“, екопътека „По долината на река Бели Искър“, „Пътека на глухаря”, „Пътека на рилската иглика”, „Пътека на балканската дива коза – символ на Национален парк „Рила“, екопътека „Двете ели“, погледните места „Пътят на орела“, „Цветовете на ириса“ и др.

През 2002 г. беше създаден и първият ботанически маршрут в България “Приятели на растенията”. Той дава възможност на ценителите на природата, на хората със специални интереси и на всеки турист да се потопи в един свят на ветрове и слънце, на снегове и буйни води, на богата и интересна флора и фауна. Маршрута служи и като база за провеждане на образователни дейности и програми и е посветен на Мими Праматарова – първият директор на Национален парк „Рила“.

С изходен пункт от района на Благоевград са маршрутите „Запазена Парангалица“, с начало м. „Карталска поляна“ и Атракцион за конен и вело туризъм от Летовище „Бодрост“ през хижа Македония до Курортен комплекс „Семково“.

Най-важният подход в работата на Дирекцията е доброто партньорство с местните власти, неправителствените организации, научните, културните и образователните институции. Подкрепата и участието на местната и национална общественост за опазване на богатството на природата е гаранция за постигане на идеалните цели на Парка.

Някои по-важни туристически маршрути:

с. Паничище – м. „Зелени преслап” – х. „Рилски езера” – 3 часа

х. „Вада” – х. „Ловна” – х. „Рилски езера” – 3 часа

х. „Рилски езера” – Раздела – вр. Мальовица – х. „Мальовица” – 6 ч. 30 мин.

х. „Мальовица” – заслон „Страшното езеро” – заслон „Кобилино бранище” – х. „Рибни езера” – 10 часа

х. „Рибни езера” – Павлев връх – х. „Македония” – 6 ч. 30 мин.

х. „Македония” – вр. Капатник – м. „Предела” – 8 часа

х. „Рибни езера” – Канарски преслап – вр. Вапа – Джанка – х. „Грънчар” – 6 часа

х. „Грънчар” – Джанка – вр. Орловец – Маришки връх – вр. Мусала – х. „Мусала” – 6 часа

х. „Мусала” – КК „Боровец” (по долината на р. Мусаленска Бистрица) – 4 часа

х. „Мусала” – Маришки връх – вр. Манчо – х. „Заврачица” – 5 часа

х. „Заврачица” – х. „Белмекен” – 6 ч. 30 мин.

х. „Белмекен” – по Равнивръшка река – Вили „Костенец” – 4 ч. 30 мин.

х. „Белмекен” – яз. „Белмекен” – с. Юндола – 7 ч. 30 мин.

х. „Трещеник” – х. „Грънчар” – х. „Заврачица” – 5 ч. 30 мин.

х. „Бодрост” – х. „Македония” – х. „Семково” – 6 часа

х. „Семково” – вр. Вапа – х. „Рибни езера” – 5 часа

Рилски манастир – м. „Кирилова поляна” – Сухо езеро – заслон „Кобилино бранище” – 4 ч. и 30 мин.

х. „Мальовица” – вр. Мальовица – Вазов връх – х. „Иван Вазов” – 6 часа

х. „Мальовица” – вр. Мальовица – Рилски манастир – 7 часа

х. „Вада” – х. „Седемте езера” – х. „Иван Вазов” – 6 часа

Текстът е предоставен от Дирекция "Национален парк Рила"

Снимки: архив Дирекция "Национален парк Рила"