Европейски дни на художествените занаяти

Тази година Елена, заедно с Габрово и Тетевен, са домакини на Европейските дни на художествените занаяти. На 2 и 3 април се проведоха много паралелни инициативи, координирани от РСО „Централна Стара планина”, подкрепени от общините в трите града и занаятчии от цялата страна. Възрожденска Елена се включва за първи път в инициативата, която сега преминава под мотото „С респект към бъдещето”. Идеята за Европейските дни на художествените занаяти е подета във Франция преди десет години.

За два дни архитектурно-историческият комплекс „Даскалоливница” се превърна в старовремска чаршия на занаяти от близко и далечно минало. Над 20 майстори, както местни, така и от близки градове, повечето със свидетелства и отличия, показаха и с демонстрации доказаха, че коренът на българския художествен гений е жив и днес, развива се и пуска млади филизи. Хора имаше за всичко – да разглеждат, да си купят я коланче, я герданче, да разпитват и опитват, а пък някои и занаят да откраднат.

Тъкане на колани

Във връзка със събитието Музеят на Възраждането обнови няколко свои експозиции от бита на еленчанина, разположени в Камбуровия хан. Те разказват за завидно майсторство и сръчност на балканджиите, за които занаятчийството е поминък с многовековна история. Летописите говорят, че в малкия град се упражнявали 59 занаята, имало 146 занаятчийски дюкянчета, а в околията наброявали 700. Еленските занаятчии били уважавани и достойни хора, имали си свое сдружение, а на Свети Силвестър всяка година уреждали общоградска занаятчийска вечеринка.

След приветствието на еленския кмет инж. Дилян Млъзев началото на Дните възвестиха удари на тъпан. Най-много любопитни се трупаха край вретенарите и кошничарите. Христина Йоргова от Златарица от 11-годишна се учила на вретенарство от майка си, тя пък от своята майка – вече 50 години. Едно вретено се извайва на струга за 15 минути. Все още нейната стока се купува и за предене на вълна, но тя помни времена, когато на ден продавали по стотина вретена. Старият майстор на дървени лъжици Ангел Добрев, също от Златарица, прави още гаванки, корита, нощви за хляб, които също се купуват. Докато тази цепеница стане на лъжица, минава през много манипулации, но аз я правя за десетина минути, сочи той липовото дръвче и продължава с длетото. Ще работя, докато очите ми гледат, няма кой да ме замести, казва Ангел.

Млади резбари

Кошниците на Васил Неделчев и жена му Тонка от с. Майско вървяха в събота като топъл хляб. Откакто се помни, Васил все кошници плете. От клоните на лешник стават, но да не е воден, затова обикаля Балкана да търси най-подходящите дървета. Реши ли, човек може да изкарва прехраната си с кошничарство – отсича възрастният мъж, а ръцете му не спират да преплитат дълги пръти от лозина, от които пък прави тръвни за пчелини.

Най-многобройна бе групата на великотърновската работилница „Седянка”. Искра Илиева и Димитринка Найденова демонстрираха изработката на фриволте – вид дантела, която се плете със совалки или с игли. Навремето нашите баби я наричали ажур – привнесена е от Франция. Сега от нея двете дами правят уникални фини бижута. Марияна Гелева показа как става мокрото плъстене на жива вълна. В изработката на пана падна доста труд и мачкане от деца и възрастни. Връх на изящество демонстрираха още две дами от „Седянка”. Кремена Димитрова и Маргарита Бонева плетоха на палечки калоферска дантела, на която майсторки са били и старите еленчанки. Труден занаят, който сътворява много красота. Бистра Николова пък се научила да плете от царевична шума от възрастна жена и после й станало хоби. Есента се избират нежните листа от царевица, изсушават се и прибират за последваща обработка.

Урок по грънчарство

С дърворезбарство започнал да се занимава още като ученик Величко Великов от Дебелец. После завършил българска филология и история, но скоро се уверил, че дипломата от университета няма да го храни. Копаничарството най-напред му било хоби, сега вече е професия. За хляб, сирене и салам изкарвам, но за еленски бут няма да стигне – шегува се той и съвсем сериозно заявява, че последните промени в Закона за занаятите не са в полза на художествените.

Занаятчийството не е за всеки. Човек трябва да поиска да го прави с душата и сърцето си, е убедена майсторката на тъкане на колани на кори Софка Димитрова от Шумен. Този много стар занаят, още от Средновековието, вече е сред живите съкровища на България, за което безспорна е нейната заслуга. Тъкачка по професия, учи се от случайно попаднала й книга. Днес възстановява стари модели на колани, които се търсят най-много за носии на танцови и певчески групи.

Малките еленски дърворезбари, шестокласниците Виктор Донков и Емрах Стефанов, усвояват тънкостите от малки в кръжок към Общинския детски комплекс. Те демонстрираха и умения по пирография. Петър Кирчев от Златарица, който е ученик в девети клас на Националното училище за приложни изкуства в Трявна, се учи най-напред при еленския дърворезбар Милчо Бонев. Той го подготвя и за приемните изпити. По всичко личи, че трудолюбивият ученик вече достига своя учител.

Майка и дъщеря от Беброво, Сийка и Таня Балабанови, представиха плетива на една, две и пет куки. Признават, че китайски и турски фабрични стоки подбиват пазара не само за техните изделия. Емилия Сербезова от Марафелци прави всичко с голямо вдъхновение. Самоука е в българската бродерия и иглонабиване на вълна. Всяко бодче прави на ръка, цени труда си, но предметите може да подари. Доста мераклии да опитат се наредиха край еленския грънчар Валентин Димитров. Най-нетърпеливи бяха малчуганите, а майките и татковците можеха да избират от красивите керамични съдове, изваяни от ръцете на майстора-грънчар.

Колко често посягаме към хляба, а колко малко го ценим. От отношението към хляба и всяко парченце от него, към всяка троха зависят здравето, силата, успехът и съдбата на човека. А как се прави хляб показаха на малки и големи чрез театър на трохите Хлебната къща във В. Търново и Хлебната къща в Златарица. Деца от двата града и от Елена се събраха край голяма софра на чардака на къщата на д-р Христо Момчилов – най-големия дарител на града. Върху сито и пресито брашно децата нарисуваха своите мечти, после ги събраха в купчина брашно, за да омесят тестото с дланите на ръцете, защото в тях е топлината за хляба, и докато стане мекичко като обечката на ухото. След като се изпече хлябът, всеки ще отчупи от своята хапка и ще подаде на човека до него. Така децата се учат да споделят от малки къшея за насъщния.

Кристина Василева се научила от своята баба Катя да прави вкусни захарни петлета и бонбони, която пък наследила занаята от своите родители, които имали сладкарски работилници в Константин, а после и в града. Кристина била най-обичаната от децата на улицата, защото излизала да играе с пълни джобове с бонбони. В събота сладкарница „Захарно петле” отвори не само за ядене, но и за работа. Тестото, варено до определена температура, се охлади на специална каменна плоча, наряза и трябваше бързо-бързо да се моделира. Затова се включиха всички.

Тодор Лалев от Габрово, 72-годишен майстор на ножове, е спокоен, че занаятът му няма да изчезне. Не е за вярване, но 26-годишната Теодора, счетоводител по професия, е избрала да наследи дядо си в този мъжки занаят. Категорична е, че никога няма да го зареже. От малка е в дядовата работилница, най-напред да помага, а с времето усвоява тънкостите.

„Оптимист съм за бъдещето на занаятите. Не бива да позволяваме чалгата да измести народната песен, а китайското производство – нашите занаяти. Ако не мислим всички в тази посока, няма да се съхраним като българи”, категорична е младата габровка.

 

Мария Симеонова